Може би донякъде е самоуверено да се наречем електронно списание. Към настоящия момент слогът разделящ добрия блог от доброто списание е доста размит. Някои анализатори твърдят, че обикновено блогърите пишат от първо лице единствено число, докато информацията в списанията е по-издържана и достоверна, защото е институционална и подлежи на задължителен редакторски контрол. В днешно време обаче независимите блогове стават все по-авторитетни, така че играта с думите „блог пост“ и „статия“ понякога е в състояние да провокира класовото самосъзнание на професионалните журналисти от големите медии. Ние не бихме желали да влизаме в полемика относно семантичния смисъл на такива понятия и оставяме на читателите да ни възприемат свободно като списание, блог, сайт или записките на шивача.
Значителна част от моето детство е преминала на село. В онези времена жените не само обичаха да плетат, но понякога ръчно предяха вълната. На тавана в нашата къща все още могат да се намерят различни размери дървени вретена и куки за плетене както и ръчен дървен стан подходящ за тъкане на малки черги. Леля ми беше шивачка и в нейната стая имаше модерна крачна шевна машина. Това беше толкова отдавана, че все още в будките не се продаваха списания с готови кройки. В най-добрия случай хората разполагаха с няколко базови образци на панталон, рокля, пола, сако и блуза, начертани на кадастрон.
Едва бях навършил 8 години. Понякога ми разрешаваха да се упражнявам на шевната машина, но само с непотребни парчета плат и в присъствието на възрастен. Един ден леля ми отиде до София. Издебнах момента, когато баба ми правеше нещо навън из градината и се промъкнах в къщата. От доста време мечтаех да си ушия униформата на мускетарите. В едното крило на гардероба леля ми съхраняваше прилежно сгънати, различни цветове и десени тъкани. Избрах хубав светло син плат и набързо, без кройка, изрязах две парчета. След това за нула време с шевната машина съединих двете части. Все още си мисля, че се получи добре, но баба ми като видя каза, че съм похабил плата и леля ми щяла много да се ядоса. Така и се получи – наказаха ме две седмици да не карам колело, да стоя само в двора и да поливам всяка вечер цветните лехи, и саксиите. Една вечер показах на дядо ми униформата. Той я хареса и щом разбра за наказанието, веднага го отмени.
От онази епоха до ден днешен продължавам да се интересувам от текстил . . .
Очевидно списанието е женско, но понеже в днешно време няма типично женска или мъжка дейност, сайтът не е насочен единствено към жените. Мис Маг е за всички, които в свободното си време обичат да създават и желаят да усъвършенстват творческите си потенциали.
С любов,
от Mr. Ra и екипа на Ms.¹ Mag²
1. Обръщението „Ms.“ е неутрална, учтива форма, без да се уточнява дали жената е омъжена или е свободна.
2. На български „маг“ означава човек, който владее тайните на магията, чародей, магьосник, вълшебник. На Английски първото значение на „mag“ е списание, съкратено от “magazine”. На Австралийски и Новозеландски Английски „mag” има смисъл на непрестанно бърборене, а произходът на думата е от Английски диалект, свързан с “magpie” (сврака).