Каква ирония, че точно разрушаването на град Помпей е съхранило представата ни за модата по онова време. Реално Римската империя е заимствала много неща от древногръцката цивилизация, но това е истинската сила – чрез подражаване да стигнеш по-далеч от този, който си копирал. Това правим и ние в списание Ms. Mag.

Следва цитат от книгата „Азбука на модата“:

Едва ли древните римляни са предполагали каква световна кариера ще направи тяхното скромно слово (modus). Дори и в разцвета на Римската империя то продължавало да значи начин, правило предписание и други подобни делнични явления. Нямало нищо общо с днешното слово мода и неговото въздействие главно върху женската половина от населението на земята. Това обаче не му попречило да стане прародител по словесен израз и отчасти по съдържание на днешното горещо подкрепяно или яростно отхвърляно явление мода – т.е. непродължителното господство на определените вкусове в различните области на човешкия живот.

Явлението мода в начина на обличане се появило твърде късно. Историята на човешките общества говори, че още в Средновековието понятието мода се приближава до съвременното си съдържание. Но първият в света истински моден център бил създаден през XVII век в двореца на знаменития френски крал Луи XIV. Облеклото на френските благородници станало образец за управляващите класи в цяла Европа.

Историята на облеклото всъщност е много по-стара. Тя започва с историята на човешката цивилизация. Със свойствената си самонадеяност някои представители на младежта гледат отвисоко на миналите векове и особено на тяхното наследство в областта на облеклото. Те намират, че съвсем не е интересно да се гледа назад, защото всичко е ужасно старомодно и непрактично, че само пенсионерите могат да разгръщат страниците на „дрешното“ минало и да въздишат по своята младост . . .

Но тези млади отрицатели забравят, че в безкрайния хоровод на облеклата от Египет до наши дни не само се проявява нуждата на човека да запази тялото си от студа, дъжда и вятъра, но и неговият прастар стремеж към красотата. В калейдоскопа на облеклата живеят багрите на различните епохи в развитието на човешката култура, на изкуствата. Защото върху облеклата на всяка епоха дават отпечатък онези общи характерни черти на художествената култура, които съставят така наречения стил на епохата. Дрехата – това е всекидневният поклон, който човечеството е правило на господствуващия художествен стил на епохата. Историята на облеклото го доказва . . .

Производното ,,облекло“

Учените твърдят, че човекът започнал да се „облича“ със зверски кожи, за да се предпази от студа. Археолозите, тези упорити тълкуватели на материалната култура на отдавна отминалите векове, уверяват, че още нашите прадеди от края на старокаменната епоха пришивали за облекло кожите, добити от лова на диви животни. Доказателства? Намерените рогови и костени игли с уши. А и рисунките на пещерните хора ни показват танцуващи фигури с фусти.

Следователно с костените игли нашите пещерни прабаби си ушивали фустите за танц. Конфекцията, тази благодат на съвременната епоха, била още неосъзната мечта на пещерните жители. Хората на новокаменната епоха отишли по-напред.

Те вече отглеждали домашни животни и земеделски култури. От вълната и растителните влакна се научили най-напред да плетат, а по-сетне и да тъкат. Човечеството направило първите си „текстилни“ стъпки, макар и в тясна домашно-занаятчийска обстановка. По наколните жилища започнали да се веят първите пранета. Епохалното откритие – огънят, тласнало човечеството още по-напред. Огънят открил пътя на металите. Медта, бронзът и желязото направили истинска революция. Дали в ръцете на хората много по-съвършени оръдия и оръжия, повишили тяхното самочувствие, сръчност и възможности. Находките от разнообразни бронзови, железни и сребърни игли – наричани фибули, говорят, че египтяните, древните критяни, гърците и римляните употребявали тези игли, за да закопчават своите облекла от плат.

Фигура от глина открита във Ферсали, Гърция

И тъй, какво било първото облекло? Некроено. Парче кожа или плат по-късно, което намятали или увивали около тялото. Наметалото е най-старият вид облекло. От дрехата наметка произлизат шалът, американското пончо, тогата. Нашенските ямурлуци, разните видове пелерини са също наследници на този вид дреха. Бедрената превръзка на народите от по-топлите страни дала начало на престилките и полата . . .

Много са факторите, които са извикали на живот облеклото. Може би на първо място са климатичните условия. Затова и облеклото в истинския смисъл на думата било създадено от северните народи.

Още от древността дрехата ясно сочела общественото положение и професията на своя собственик. Различните събития в обществения живот породили и различни облекла: празнични, сватбени, траурни и др.

Семейното положение също намирало израз в дрехата. Омъжената жена се обличала различно от девойката.

Социално-икономическото неравенство при класовото експлоататорско общество слага властно своя отпечатък върху облеклото. При феодализма например, където съсловната йерархия изпъква особено ярко, богато украсеното облекло на феодалите било несравнимо с облеклата на крепостния селянин. Дрехата трябвало да подчертава социалното неравенство.

Мнението на Плинии Млади

Едно ужасяващо бедствие – избухването на Везувий в 79 г., потресло римляните. Загинали под лавата и пепелта цветущите градове Херкулан и Помпей.

Но несъзнателната жестокост на природата помогнала на историците на римското изкуство, когато през XVIII век били открити погребаните градове. Защото никъде другаде римската живопис и архитектура не били така съвършено запазени. От свежите фрески във вилите на Помпей, това любимо място за почивка на римските патриции, се възползували и историците на облеклото. Римското изкуство почерпило вдъхновение и опит от гръцкото, но създало свой стил. Рим ни е оставил великолепните образци на гражданска архитектура, на портретна скулптура и живопис. През целия този твърде дълъг исторически период (XIII век пр. н. е. – IV в.) римското облекло се запазило почти без промени.

То произхожда от гръцкото, но има и свои особености.

Римлянката се обличала в туника, твърде прилична на пеплоса и хитона, но за разлика от тях краищата и били съшити. Туниката се носела главно у дома и се наричала туника интима. Когато матроните излизали, те обличали още една, по-къса туника, наричана стола. Римлянките превързвали туниката с колан високо под гърдите. Така те добивали строен силует. Над двете туники намятали пала, която закривала и косите им. Туниките правели от тънки вълнени платове. И в Рим предпочитаният цвят от жените бил белият. Младите момичета носели бели туники.

Литература:

Пенка Духтева, Теодора Бояджиева, Асен Котев, Азбука на модата, Народна Младеж, София 1965