(Готически стил – XII до XV век)

Имало е етап в историята, когато модата и религията вървели ръка за ръка. Някъде на ръба на Средновековието, но преди да може да се назове Ренесанс, се заражда готическият стил, който дава начало на различен начин на обличане между половете, които преди това са носели почти идентични дрехи. Като се замислим, в бъдещето е вероятно да царят отново унисекс тенденциите в модата.

Следва цитат от книгата „Азбука на модата“:

Сред тъмнината и религиозния фанатизъм на Средновековието израстват градовете на Европа. В дванадесетия и тринадесетия век те стават икономическа, социална и политическа сила. Надигат глава срещу феодалите, воюват за своята независимост. Градовете стават средища на науката. През дванадесети век е основан Парижкият университет. Във втората половина на същия век в Англия се появява Оксфордският, а в 1229 година Кембриджският университет запалва светлините си. Малко по-късно са основани университетите в Краков и Прага. И въпреки че те са в плен на теологията, в тях свива гнездо и пробуждащата се човешка мисъл. Заедно с борбата срещу феодалния и църковен гнет расте интересът към реалния, към земния свят. Към неговите тайни се устремява науката. Пиер Абелар във Франция, Роджер Бейкън в Англия се осмеляват да хвърлят ръкавица на богословието, да се усъмнят в богословските авторитети.

В тази противоречива атмосфера на земите на Франция и Фландрия, в Рейнската област на Германия и в Англия се ражда една нова архитектура, един нов стил в изкуството, известен под името готически. Той ще смени романския стил и ще властвува в Западна Европа почти до края на петнадесети век.

Богатите градове издигали свои катедрали и кметства. Но техните устремени към небето многобройни кули и стрели изявявали преди всичко религиозния дух, оковал цялото Средновековие. Човекът трябвало да чувствува своята нищожност под недостижимите сводове на катедралите, да бъде смаян от тяхното величие.

Мъже или жени?

Априлската вечер внася в средновековния Париж неповторима прелест. Над смълчаните тесни улички, изпълнени с гъст мрак, се носи призивният скръбен глас на голямата камбана на „Нотр Дам“. Може би сам Квазимодо, звънарят легенда, дърпа въжето. От всички страни прииждат тълпи и се изливат на площада. Шумният говор притихва. Със своята изумителна красота катедралата укротява хората. Нейните дантелени белокаменни кули и стрели изрязват вечерното парижко небе. Катедралата поглъща множеството. И все още е празна, защото побира десет хиляди души. Във вечерния здрач отворените врати горят с червеножълтото сияние на хилядите свещи. Пламтят с приказните си цветове стъклописите на огромните прозорци. Празникът на Възкресението, който пълни с измамни надежди душите на хилядите бедняци, привлича все нови и нови богомолци.

Трудно е да се различат мъжете от жените. Всички носят дълги и свободни роби в чисти и ярки тонове. И мъжете, и жените са с дълги коси, навити на букли, вчесани на средата, украсени с цветя. Мъжете са бръснати. И все пак се забелязва една малка подробност – женските рокли са малко по-дълги. Колко слаби и високи изглеждат фигурите, които се изправят пред осветения портал на църквата. По-възрастните носят подплатени с кожа дълги и широки наметки с високи качулки. Краката на богомолците са обути в плитки островърхи обувки, ушити от кожа или плат, с тънки подметки, без токове. Обувките на богатите граждани са направени от блестящ брокат.

Но какъв е този нестихващ шум по каменната стълба? За да се запазят, тънките обувки се носят с дървени налъми.

От острия връх на качулката и свободните прави роби до изострените носове на обувката, всичко издължава човешката фигура, прави я подобна на тънките и неестествено високи статуи на светците, с които са украсени стените на катедралата. Това облекло еднакво скрива мъжкото и женското тяло, прави фигурите безплътни.

Въпреки папските були и царските укази…

Но това уеднаквяващо облекло не се задържало много дълго. Жените проявили най-различни хитрости и умения, за да разнообразят своята външност. Ръкавните извивки на горната рокля (защото жените продължавали да носят по две) започнали да изрязват толкова дълбоко, че шегобийците на епохата нарекли тези ръкавни извивки „дяволски прозорци“. Вероятно заради възможността да се видят през тях формите на женското тяло, очертани от прилепналата долна рокля. Горната рокля започнала да става все по-дълга. Родил се шлейфът. Благородните дами го обточвали с кадифе или скъпи кожи. По-дълги станали и ръкавите. Понякога стигали до шлейфа и завършвали с бие на кожа. Други нарязвали самия плат по края на ръкава на тънки ленти. Въпрос на вкус. За да се доближат до тогавашния идеал за женската красота, дамите подпълвали предната част на роклята с възглавничка. Вкусът към удължаване на човешката фигура намерил израз и в най-невероятното украшение – шапка за женска глава – хенинът. Той и до днес си остава любима украса за . . . илюстраторите от детските приказки. Всички те имат странната слабост да слагат „хенин“ на главата на всички феи, независимо в коя епоха са „живели“. С такива фантастични шапки красили главите си действителните жителки на тринадесети век в Европа и им останали верни чак до петнадесети век, когато в Бургундския двор хенинът добил най-различни и сложни форми.

За да се отличават от богатеещите търговци и да подчертаят своя благороден произход, феодалите измислили семейните гербове или така наречените хералдически знаци. Бродирали ги върху своите облекла с копринени или златни конци, гравирали ги върху бижутата си, извезвали ги дори и върху наметката на коня. Към средата на четиринадесети век мъжете изведнъж се появяват в едно съвсем различно и твърде мъжествено облекло. Прилепнали гащи чорапи, ушити от плат, заместват дългата роба. Отгоре облекли къса вталена дреха с широки рамене, наречена жаке. Талията си стягали с кожен колан. Тази красива по кройка дреха била ушивана от платове в ярки тонове и твърде често в необичайно за нас съчетание – едната предница на горната дреха била зелена, а другата червена. Единият крачол – син, а другият – жълт. Дори и шапката се подчинявала на същото това вертикално деление на цветовете. Обувките получили невероятно издължени носове.

Бургундският двор, който съперничил на Парижкия, създал последния разкошен вариант на готическото облекло. Женската рокля получила висока и тънка талия, дълги тесни ръкави и смело остро деколте въпреки папските були и забрани . . . Шлейфът достигнал необикновени размери. Хенинът също. Понякога бил двоен, понякога с пресечен връх. Мъжкият костюм бил ушит от великолепните тъмни и черни сукна на Фландрия. Раменете станали още по-широки, талията още по-тясна, шапките още по-високи, мантиите – още по-внушителни. Лебедовата песен на готическото облекло била изпята.

Литература:

Пенка Духтева, Теодора Бояджиева, Асен Котев, Азбука на модата, Народна Младеж, София 1965