Дали е необходимо да опазим миналото в съзнанията си? Ден днешен повечето хора гледат с презрение към миналите епохи. Дрехите в началото са били средство за оцеляване, това е истината, която не сме длъжни да забравим, за да гледаме напред към следващата епоха на това „на път да бъде изящно изкуство“ течение.
Следва цитат от книгата „Азбука на модата“:
Елада. Едно име, което човечеството запомня завинаги със звънтящата хероика на Омировата „Илиада“, с дръзката философия на Хераклит и Демокрит, с трагизма на Есхил и човешкия смях на Аристофан, с мрамора, който Мирон и Фидий, Скопас и Праксител превръщат в първа и недостигната възхвала на човешката хубост в древността.
Изкуството, което се ражда по слънчевите брегове и острови на Елада, подава ръка на човека, изправя го в целия му ръст, вдъхва му гордост, възпява неговата хубост. Човекът заема своето истинско място. Елинският хуманизъм разцъфтява, окрилян от пророческите думи на Софокъл: „Много дивни сили има в природата, но няма по-голяма от човека“.
За всичко това човечеството трябва да благодари на робовладелческата демокрация в Спарта и Атина. В шести век преди нашата ера съдбините на Атина решавал съвет от петстотин души. Нещо нечувано за древния свят. Растяло богатството, самочувствието на свободния гражданин. Равноправен с останалите, той участвал в обществения, в публичните диспути. Дори и боговете се демократизирали. Целият народ празнувал по улиците с весели карнавални шествия култа на бога на веселието Дионис. Коя предишна религия може да се похвали с такъв доброжелателен и весел бог?
В Спарта и Атина се създал климатът, в който се развило ненадминатото в древността изкуство – възхвала на човека, разбира се, на председателя на управляващата робовладелческа класа. Изкуството намерило изява и в една от най-съвършените творби на архитектурата – каменния гръцки храм с неговата спокойна и хармонична монументалност, с неговите стройни колонади.
Силует колона
Някои историци на модата оприличават силуета на древногръцкото женско облекло, в което се оформили двете носии – дорийска и йонийска, на дорийските и йонийските колони. Рисунките върху древногръцките вази от архаичния и класическия период в гръцкото изкуство дават пълно право на това сравнение. Правата, дълга и свободна дреха скрива всички линии на женското тяло. Нейните гънки и плисета напомнят така наречените канелюри (нарези) на колоните, а разширенията, които се получават в горната час от някои допълнения към дрехата и от подобието на ръкава, създават впечатление за капитела на колоната. Стройност и простота на линиите характеризират дрехата, направена от некроени прави парчета плат.
Не може да се каже, че дорийците, жители на Спарта, много обичали облеклото. При тях било твърде оскъдно. Младите момичета и момчета играели гимнастическите упражнения голи. Възрастните спартанци увивали тялото си в една единствена дреха – наметка, наречена палиум.
Само жените носели облекло в истинския смисъл на думата. Те обличали така наречения дорийски пеплюс. Това било един четвъртит плат, дълъг от раменете до глезените, прегънат в горната си част, която падала върху гърдите. Предната и задната част се прикрепяли на раменете със специални катарами. Ръцете оставали съвсем голи. Тъй като платът само се загъвал, около тялото, дясната страна, където пеплосът не се зашивал, свободно се развявала. Затова заядливите старци каквито не липсвали и в древността, наричали спартанките, тези, които си показват бедрата. . .“ На талията пеплосът бил превързан с тънка връв. Върху талията падала прегънатата горна част, наречена диплойдон. Пеплоса „шиели“от вълнен плат. Красиви геометрични орнаменти украсявали долния край. Момичетата носели къс пеплос.
Но и в слънчева Гърция настъпвали студени дни. Тогава жените се намятали с така наречения „палиум“, четвъртито наметало от по-дебел плат. Носели го грациозно, наметнат върху лявото рамо, той покривал гърба, минавал под дясната мишница и се връщал пак върху лявата ръка.
Гръцкият кок, който векове наред ще се счита за красиво украшение на женската глава, бил създаден тогава. Жените къдрели косите си. Кока подпирали със специално триъгълно парче, кора, обвито в красиво избродиран плат. Ширитите на това украшение минавали през челото. Златистата коса била на почит и затова гъркините пудрели косите си с шафран. Изобщо те твърде много обичали накитите, белилата и червилата.
Историците на модата са твърде задължени на „бащата на историята“ Херодот. Този голям познавач на гръцко-персийските войни отбелязал и един дребен битов факт – вълненият дорийски пеплос бил постепенно заместен от ленения йонийски хитон. Това дошло като последица от засилването на Атина, на нейното нарастващо влияние през VI и V век пр. н. е. Лененият хитон, богато драпирана дреха, се състоял от два плата, съединени в горната си част с петелки. Оставяло се място за главата и ръцете. А понеже дрехата била широка, това давало възможност да се образуват нещо като ръкави. В по-късни времена започнали да зашиват страничните краища на хитона.
И понеже в древността още не били измислени машините за плисиране, заменяли ги с пръчки от камъш. Тази красива и лека дреха към 400-300г. преди нашата ера започнали да обогатяват със златни и сребърни орнаменти. Над хитона носели наметало, наречено химатион.
Гърците обичали много цветовете. Хитоните правели обикновено бели, а химатиона от светлозелени, сивосини, златножълти, червени тънки вълнени платове. Любим тон на жените бил жълтият. Мъжете носели къс хитон, но при тържествените случаи и те обличали дълъг, прав хитон. И за тях химатионът си оставал горна дреха. При празнични игри младежите се намятали с хламида, направена от тънка, красива материя. Първоначално хламидата била само топло вълнено наметало, което насели войниците и пътниците.
И мъжете, и жените се обували в леки сандали от бяла, черна или червена кожа.
Постепенно разликата между дорийския пеплос и йонийския хитон изчезнала. Коланът се качил високо над гърдите. Останало преобладаващото – силуетът на стройната древногръцка колона.
Литература:
Пенка Духтева, Теодора Бояджиева, Асен Котев, Азбука на модата, Народна Младеж, София 1965
