Още в началото на първите значими човешки цивилизации, към които спада именно и Египет, може да се проследи зародиша на понятието мода, а и не само. Козметиката, която може да бъде разглеждана като нейна първа братовчедка, също не бива пренебрегната от древните народи. Повечето понятия, които познаваме днес, са били създадени в зората на човечеството, ние само ги надграждаме.
Следва цитат от книгата „Азбука на модата“:
Една река, която носи краткото име Нил, а е втора по дължина в света, от незапомнени времена храни и приютява около себе си хората на Египет. По бреговете на реката-хранилница израства една от най-древните култури – египетската. Още през четвъртото хилядолетие преди нашата ера египтяните имали вече писменост – прочутите йероглифи. В третото хилядолетие фараонът Мин (Менес) сложил началото на първата фараонска династия. Воювали фараоните със съседните племена, разраствали се владенията им, растял броят на робите, забогатявала египетската държава. И за да внушат на робите и на работния народ представата за своя божествен произход, за своята мощ и вечен живот, фараоните си строели гробници за вечността, големите и внушителни пирамиди.
Своеобразното съревнование спечелил фараонът Хеопс. Монуменалността, чистотата и простотата на формата, ритмичността и хармонията в постройките, където за пръв път се появила колоната като архитектурен елемент, векове наред отличавали египетската архитектура, египетското изкуство. Те се проявили и в по-късни епохи, в знаменитите храмове на Амон Ра в Карнак и в Луксор.
Към края на царуването на XVIII династия (тя властвувала от XVI до XI век пр. н.е.), когато престола заемал фараон Аменхотеп, в изкуството повели тенденции на реализъм на търсене на нови форми. Било време на реформи в обществения живот, на богатства, които течели в Египет от многобройните нови провинции на страната, завладени с кървави войни. От тази епоха останали за човечеството забележителните скулптурни портрети на принцеса Нефертити, тази древна красавица, жена на Аменхотеп.
По каменните фрески в храмовете и гробниците, по стените на оцелелите и до днес дворци, в цялата тази каменна приказка за древното минало на Египет и днес работят, оплакват своите мъртви, сражават се или танцуват и се гиздят някогашните египтяни. Облечени са в своето стилно и декоративно облекло, подчертаващо стройността на човешката фигура.
Горещият климат на Египет улеснявал грижите за облеклото. Впрочем робите и жените прислужнички по домовете на богатите царедворци ходeли и голи. Задоволявали се само с някои украшения.
Дрехата, която мъжете носели всекидневно, било късо право парче платно, увито около ханша, пристегнато от колан с тока. То наподобявала къса фустичка. Тази фустичка останала предпочитаният мъжки „костюм“ за работа през хилядите години на египетското царство.
Костюмът на фараоните от Старата империя (в своето развитие Египет преминал през три епохи на развитие – Стара, Средна и Нова империя) не се отличавал много по кройка от фустичката. Но в предницата фараонската дреха, направена от скъп плат, била набирана и по особен начин, който се запазил до късно като характерен елемент.
Женският костюм също бил направен от парче прав плат, увиван около тялото и го покривал от глезените до подмишниците. Две прави презрамки придържали роклята.
В Египет през време на Средната империя произвеждали вече толкова фино бяло платно, че то било почти прозрачно. Вълната не била на почит. Считали я за нечиста. Затова пък жреците намятали върху памучното си облекло леопардови кожи. По-късно леопардовата кожа станала неделима част от облеклото на фараоните. По това време мъжкият костюм се обогатил с още една дреха, която достигала понякога до глезените и се носела над късата фустичка.
Най-голям разцвет египетското облекло достигнало през Новата империя. Калазирисът, тази дреха, която напомня дългата шита азиатска дреха, била често плисирана и направена от най-тънко прозрачно платно или други скъпи тъкани. Калазирисите правели и от линирани със синьо платове, а фараоните – от платове, линирани с твърде скъпата червена финикийска боя. Особено изящни и богати калазириси с плисирани ръкави носела принцеса Нефертити. Платовете били прозрачни и нежни.
Макар че родината на думата козметика е Елада (произлиза от старогръцкото слово космитики – изкуството да се украсявам), самото козметично изкуство достигнало голям разцвет още в Египет. Според някои автори, най-примитивната козметика била създадена от египетските роби, които мажели телата си с тиня от Нил, за да се предпазват от милионите комари. Съгласно днешната терминология бихме нарекли тази козметика „профилактична“. Египтяните от висшите слоеве мажели телата си с ароматични масла.
Черната боя за вежди и клепки била широко употребявана. С нейна помощ очите ставали бадемови. Зелените кръгове под очите, червената боя на устните и дланите довършвали украсата. Знатните жени подрязвали косите си до раменете. Покривали ги с четвъртити кърпи – така наречените сфинксови забрадки. Любими украшения на жените били цветята – естествени или изкуствени, направени с чудно съвършенство от злато и скъпоценни камъни. Най-характерното украшение за египетските знатни жени било кръглото, внушително по форма и плоско колие от злато, сребро и други ценни метали. Гривните, пръстените и дългите скъпоценни обеци се носели много.
Обикновено мъжете се бръснели и подстригвали косите си до врата. На големи празници фараонът си слагал изкуствена брада и перука от черна вълна. Подобни перуки употребявали и жените. Тогава главите им заприличвали на кубове.
Литература:
Пенка Духтева, Теодора Бояджиева, Асен Котев, Азбука на модата, Народна Младеж, София 1965
