Често в модния дизайн се рисуват скици в полу-профил, защото в тази поза дрехите могат да се видят едновременно както отпред така и отстрани.
Скиците на модните дизайнери не е необходимо да бъдат произведение на изкуството, но като област, в която често се използват похвати от изобразителното изкуство, не е излишно да имаме повече умения и по-богата обща култура. Затова преди да видим авторското видео за рисуване на скица в полуанфас, ще направим необичано културно отклонение относно една по-сложна техника използвана в изящното изкуство.
Мона Лиза, безценното наследство на гения Леонардо да Винчи, съчетава в себе си голям набор от методични иновации в изобразителното изкуство. Как художникът е постигнал с изключителна деликатност такива тонални преходи, е все още загадка дори за съвременните учени в областта на изкуството. Уповавайки се на резултатите от научни анализи, както и на исторически източници, бива създадено копие на произведението с материали, които са идентични или поне еквивалентни с тези които Леонардо е употребявал.
Още от самото начало, писатели и изследователи са искали да проникнат в тайните на процеса, през който е минал Леонардо, за да сътвори Мона Лиза. Поради простата причина, че в нито едно от оцелелите писания на Леонардо не са ясно споменати конкретни методични похвати, неговата Сфумато техника и до ден днешен продължава да бъде обект на безброй дискусии по изкуствознание.
Леонардо да Винчи е бил първият автор, който систематично е изучавал изграждането на светлосенките в картините. Неговите проучвания в научния му труд „Трактат на рисуването“, са били вдъхновени от постиженията на фламандските художници, които са неоспорими майстори в работата с маслени бои. Детайлните изследвания на Леонардо са били мотивирани от плавния преход в светлосенките, които тези художници постигали. Въпреки това гланцовете на да Винчи са в пъти по-напреднали от тези на неговите колеги. Не само, че имат свой собствен цвят базиран на основния източник на светлина използван от художника, но също така съдържат фини отразени светлини от заобикалящите го обекти. Този ефект на наслояване е подхранвал интереса на учените векове наред. Самият Леонардо описва своята техника като смесване на боите без използването на линии или граници, като „движение на дим“.
През годините, интереса към тази техника е продължил да привлича експерти от най-различни области. Майсторските ефекти в Мона Лиза и Мадоната на скалите са били интерпретирани дори от физици, които са ги използвали за обяснение на геометричната ентропия на кожата. Един историк на изкуството е описал Сфумато като техника състояща се от множество миниатюрни точици, докато други отбелязват прилагането на полупрозрачен гланц. Първата научна оценка на гениалната техника за рисуване стартира през 2004 и се извършва от „Центърът за Проучване и Реставриране на Френските Музеи“. Достига се до заключението, че Сфумато ефектът не е функция само от финалния етап на рисуването, а е преди всичко метод на внимателно изграждане на всеки един слой от творбата. Предполага се че освен нежни четки, Леонардо е използвал при рисуване дори и пръстите си.
Ето и нашето авторско видео, където ще видите една по-лесна и бърза техника:
Литература:
LE DESSIN DE MODE PROFESSIONNEL Méthodes et techniques pour obtenir des résultats professionnels, Manuela Brambatti, 2017
Paint handling in Leonardo’s Mona Lisa: guides to a reconstruction, Connaissances et reconnaissance du conservateur-restaurateur, Sandra Sustic, 9/2014
