Когато работите с готови кройки в приложените инструкции винаги е указано какви материали е необходимо да се използват. Свойствата на платовете варират значително според състава на влакната и технологията на изработка. Очевидно комфортът и естетическите качества на една дреха зависят не само от дизайна, но в значителна степен и от качествата на плата. Определен тип плат може да е отличен за реализацията на един дизайн, но за друг да е крайно неподходящ.
Платовете могат да бъдат класифицирани в три основни групи според метода, използван при направата им: тъкани, плетени и не-тъкани.
Тъкани платове
Произвеждат се на станове чрез надлъжно и напречно прекарване на влакнените нишки една над друга. Надлъжните нишки се наричат основа, а напречните вътък, а последователността, в която се преплитат – сплитка. По надлъжните краища на всеки тъкан плат има твърди завършващи ръбове, които спират разнищването на тъканта.
Съществуват три основни типа сплитки – лито, кепър и атлаз (сатен), които формират базата за по-сложни сплитки с геометрични (доби) или флорални (жакард) модели. Купестата сплитка, представлява вариация на литото или кепърът, с добавена повърхност от повдигнати нишки.
Сплитки
Литото е най-простата конструкция – всеки вътък преминава последователно отгоре и отдолу на всяка основа. Това е и базата за повечето тъкани със щампи.
Кепърът се формира като вътъка преминава над две основи, правейки фина диагонална мрежа през тъканта. Чрез тази сплитка се формират по-здрави платове отколкото с литото, като габардин, деним и др..
Атлазът или сатенът е сплитка, при която вътъка преминава, подобно на кепъра, но над повече от две основи. Видимите нишки придават на сатена блясък, но могат по-лесно да се нарушат.
Купестата сплитка се получава като се добави повърхност от повдигнати нишки (бримки) към лито или кепър. Те са изтеглени при плюша, изрязани при кадифето или оставени като бримки при хавлиения плат.
Плетени платове (трикотаж)
Трикотажът се получава от една или повече нишки, които образуват взаимосвързани и равномерно повтарящи се бримки. Степентта на разтягане зависи от използвания тип влакно както и от структурата на плетката, като винаги е най-голяма по ширината.
Основно плетените платове се делят на две категории – единични, които са по-разтегливи и двойни, които са по-стегнати.
Единичните плетки, както личи и от името им се правят с единичен комплект от игли и една нишка. Тук най-популярни са жарсето и полу-английският ластик, които са идеални за бельо и облекла за спорт и свободното време.
Двойната плетка се прави от две влакна и два комплекта игли, които работят едновременно, като получения плат може да се използва за по-структурирани облекла като панталони и сака.
Жарсето е гладко от лицевата страна с вертикални ребра. От опаката страна има хоризонтални редове от полукръгове, формирани от бримки, които се издърпват в задната част на плата.
Полу-английският ластик се формира от бримки, които се издърпват последователно напред и назад от плата. По-разтеглив е от жарсето, като се разтяга почти еднакво по широчина и на дължина.
Плат направен с двойна плетка прилича по свойствата и издръжливостта си на тъкан плат и се разтяга в много по-малка степен от платовете с единична плетка.
Литература:
Sewing Machine Basics, Jane Bolsover, 2010 CICO Books
